Всяко заболяване, независимо от неговата степен на сериозност, има своята енергийна причина. Всяко боледуване е резултат от токсичност на енергията на човека. Когато човек боледува на физическо ниво, това е резултат от много по-рано започнал процес на енергийно ниво, който води до последствия върху всички човешки тела – не само физическото, но и ефирните тела – емоционално, ментално, астрално, каузално и т.н., които заедно сформират т.нар. човешка аура.
Всички физически прояви на заболяване, всъщност показват на човек, че имунната му система не е могла да се справи с определено ниво на токсичност на енергийно ниво. Всяка негативна енергия, която престоява в нас продължително време – като тъга, гняв, депресия, тревожност, страх, води до разпад на клетъчно ниво, който съответно води до израждане на клетките и поява на все повече нови „болни“ клетки. Всяко подобно емоционално състояние отслабва клетките на физическото тяло, те се разболяват и умират.
Повечето лекари, и хората като цяло, погрешно смятат, че тялото бива нападнато от вируси и/или бактерии и това инфектиране е причина за заболяването. Всъщност, причината е друга – емоционална, и е настъпила по-рано от започването на процеса на физическо разболяване. Когато започнете да кихате, кашляте, да вдигате температура, това е пикът на поносимост на имунната система, която показва, че токсичните негативни енергии в енергийните тела, вече са взели превес и човек не може да се справи.
Процесът на разболяване може да бъде погледнат от друг ъгъл и да се приеме за нещо положително, защото той показва, че има проблем на друго ниво, върху което трябва сериозно да се замислим. Заедно с това, обаче, тялото показва, че се бори да се освободи и изчисти от токсичността, чрез отделянето ѝ със секрети или като я изгаря с повишаване на температурата. Тялото активира всичките си системи и използва цялата си енергия, за да се прочисти.
Всяко разболяване е своеобразна лечебна криза, възникнала в резултат на емоционална криза, която имунната ни система се опитва да преодолее. Лечебната криза идва, за да ни покаже, че има проблем на енергийно ниво. И затова, ако не отстраним реалната причина за разболяването, ние ще се разболеем отново. Ако не се погрижим за емоционалното си състояние, тялото отново ще бъде подложено на токсичност, и ще се разболява отново и отново, докато не се осъзнаем и не променим нещо.
Бактериите и вирусите не са причината да се разболяваме. Те имат нужда от мъртва и замърсена (токсична) тъкан, за да се хранят и да се развиват. Бактериите и вирусите на практика живеят във всеки един от нас. Но те започват да се колонизират, само когато има предпоставка за това. Неслучайно, не всички хора, изложени в среда на едни и същи бактерии и вируси се разболяват. Разболяват се само тези, които са слаби и реално са вече „болни“ на емоционално ниво.
Много интересен факт е, че бактериите и вирусите дори се грижат за нас и ни стимулират да се върнем отново в състояние на хомеостаза (състояние на равновесие, стабилност и баланс на физическите показатели на организма). В противен случай, те самите ще умрат, ако ние не съществуваме. Да обвиняваме бактериите и вирусите за боледуването си е все едно да обвиняваме мухите за боклука. Мухите са привлечени от боклука, а не са причина за наличието на такъв.
Когато тялото ни бъде „нападнато“ от колонии бактерии и вируси, в действителност, това означава че енергията не протича хармонично през него и процесите се нарушават.
Дори френският химик и биолог Луи Пастьор, един от основоположниците на микробиологията, оставил в историята забележителни открития за бактериите, преди смъртта си се отрича от собствената си теория, че клетките на човешкото тяло се изменят под влиянието на бактериите и вирусите. Преди да почине, той опровергава собствените си твърдения и казва, че човешките клетки са вече увредени и болни, когато бактериите и вирусите започват да се залепват по тях. Но, вече е твърде късно. Целият свят вече е приел първата му теория и той не успява да разпространи новите си открития.
Всички микроби могат да живеят само в среда на висока токсичност, което предполага, че когато човек бъде „атакуван“ от микроорганизми, той вече е болен.
Не бактериите и вирусите са причина за заболяването, което ни мъчи. Те просто намират подходяща среда, за да съществуват и да се развиват. Тази среда се създава, когато твърде дълго мислите ни са негативни, думите, които изричаме имат негативен заряд, когато действаме водени от негативни емоции. Телата ни, дори физическите, са енергия. Енергията има заряд и се влияе от много фактори. Когато тази енергия е негативна, се случва трансформация на клетъчно ниво, клетките ни не могат да се обновяват, да се развиват, започват да боледуват и да умират. И това е прекрасна възможност за развитие на бактериите и вирусите.
Когато се разболеете, единственото което трябва да направите, е да си върнете състоянието на хомеостаза. Единственото, което трябва да направите, е да дадете на тялото си това, от което има нужда и то ще се справи само, защото много по-добре от вас знае, как да се самолекува. Човешкото тяло е създадено така, че да живее в здраве, да се саморегулира и да се развива.
Затова, когато се разболеете, мислете единствено върху това – какво мога да направя, така че да помогна на тялото ми да се самоизлекува. Помислете върху вашите мисли, думи и действия досега. Бъдете честни със себе си, защото те са причина да сте в това състояние. И започнете да мислите, да говорите и да действате по различен начин, така че да подкрепите тялото си.
Потискането на симптомите, не е лечение. Често, ние извършваме действия, които потискат симптомите – сваляме температурата с медикаменти, пием антибиотици срещу бактериите и приемаме противовирусни препарати, които не само не лекуват причината, но и вредят на процеса на лечение – на физическо и емоционално ниво.
Повишаването на температурата изгаря нежеланите микроорганизми и принуждава човек да се отпусне. Високата температура често е свързана с бълнуване, което е резултат от частично отделяне на духа от тялото и енергийното му лечение. Кашлицата е начин, тялото да изхвърли ненужните микроби, но и показва, че човек има нужда да изчисти съзнанието си от негативни мисли, задържани емоции като гняв, тъга, болка.
Решението за лечение е индивидуално. Трябва да сте максимално честни със себе си, когато се разболеете, защото винаги знаете каква е причината, истинската причина. Замислете се, когато сте болни – сега аз, наистина ли помагам на тялото си да се излекува, или му преча като потискам симптомите?
Много важно е да нямаме съпротива по отношение на болестта. Доколкото ни е възможно поне. Не би трябвало да мислим „Защо трябва сега да съм болен?“, а да се запитаме „Какво ми носи това заболяване?“ Този начин на мислене дори променя интензитета на физическите усещания. Тези, които се чувстват като жертви на болестите, страдат много повече от тези, които търсят възможност за израстване чрез тях.
Например, през Втората световна война, често лекари са докладвали, че войници отказват да взимат болкоуспокояващи, защото се чувстват добре, въпреки раните и заболяванията си. Те просто са се радвали, че болестта им е възможност да се приберат у дома, при своите близки и семействата си. Хора, преживели същите травми и разболели се от същите болести, но в цивилния живот, ги преживяват много по-тежко.
Затова е толкова важно да променим мирогледа си по отношение на болестите. За да излекуваме една болест, първо трябва да я приемем. Да я приемем, означава да намерим причината за нея, но не с негодувание, а с разбиране и благодарност. Приемане е да използваме конкретното заболяване, за да се придвижим напред, вместо да останем на същото място в развитието си и да си повтаряме, че не искаме да сме болни.
Отхвърлянето на заболяването се отразява много неблагоприятно на тялото. Приемайки едно заболяване, ние позволяваме на потока на енергията да преминава през тялото ни и да ни лекува на всички нива. Така ние се приближаваме до осъзнаването на причината защо сме се разболели. Болестите ни показват как да се излекуваме и ни водят към по-лек и щастлив живот. Няма причина да се чувстваме разстроени, гневни или да се опитваме да се отървем незабавно от болестта. Ние не сме нейна жертва. Тялото винаги е на наша страна, никога не върви срещу нас. То не е наш враг. Когато гледаме на болестта като на наш враг, ние приемаме и тялото си за враг и се борим срещу неговата природа.
Тук идва и моментът да разбием митовете за автоимунните заболявания. Медицината днес казва, че това са заболявания, в които тялото атакува самó себе си. Когато в тялото попаднат токсини, тялото „напада“ тези токсини. Понякога може да изглежда така, че тялото атакува самó себе си, но всъщност това въобще не е вярно. Тялото не е самоубиец. Нито вие самите сте самоубийци съзнателно или подсъзнателно. Напротив, свръх реакцията на имунната ни система е точно обратното – свръх желание и борба за оцеляване.
Начин да се справите с едно заболяване, е като първо приемете факта, че тялото ви е в състояние извън хомеостаза. Например: Аз съм болен от грип. Помислете как се чувствате във връзка с това състояние, заболяване. Болен съм от грип, нямам сила, всичко губи смисъл, когато съм болен, не мога да излизам да се забавлявам, ще ми се натрупа много работа. И сега, когато сте признали пред себе си, че сте болни и знаете как се чувствате от това, запишете позитивните неща свързани с вашето заболяване. Сега, най-накрая имам време и оправдание да си почивам. Отдавна бях забравил тялото си и го приемах за даденост, сега ще прекарам време с него и ще го усещам. Сега имам причина да променя диетата си и да му дам повече свежа, жива, полезна храна. Сега ще си помързелувам и ще гледам филми. Сега ще чакам другите да се погрижат за мен, а няма само аз да се грижа за тях. Сега имам време да правя неща, за които нямах време преди.
Всички тези конструктивни решения, положителни мисли и действия, ще помогнат на тялото ви, но в същото време ще ви свържат отново с Източника на енергията, която е във всичко и вие ще можете да се презаредите и да се излекувате.
Както вече споменах по-рано, боледуването е лечебна криза. Време е, да застанете очи в очи с истината и да признаете пред себе си кое е това, което е причинило проблема. И, както вече се разбрахме, това не са вирусите и бактериите. Когато елиминирате или редуцирате причините на емоционално ниво, така ще избегнете повторно разболяване.
Основната причина за разболяването е стресът. Стресът като негативно усещане, което провокира отделянето на токсини в тялото ви. Стрес е това, да забравите за себе си потънали в ежедневието и да спрете да се грижите за нуждите на тялото и душата си. Стресът е чувството за вина, че не прекарвате достатъчно време със семейството си, че не обръщате внимание на децата си, че имате още много идеи в работата си, но нямате време да ги осъществите. Живеейки с мисълта, че не се справяте добре, не сте достатъчно добри или че не можете да поемете повече, ви срива вибрационно и кара тялото ви да се разболее. Колко често ви се е случвало да ви мине мисълта, че ще се разболеете, ако продължавате по същия начин? И не след дълго, наистина се разболявате.
Когато се разболеете, отивате в при лекар, както правят всички болни, и си тръгвате с диагноза – вирус, бактерия, или нещо по-сериозно и рецепта – списък с лекарства. Малцина си дават сметка, че причината е друга. Емоционалната умора, претоварения ум с всички „трябва да направя“ неща и т.н. И лечението не е в таблетките, а в осъзнаването на нуждите, в съкращаването на списъка с „трябва да направя„, в почивката и грижата за себе си.
Тялото ни е интелигентно. То е изградено от сложни органи, които действат като една система. Всички усещания и симптоми са повече от случайни. Свикнали сме да не обръщаме внимание на симптомите и да приемаме ежедневния стрес като нещо нормално. И така, спираме да чуваме тялото и стигаме до разболяването.
Това, което можем да направим, когато сме вече болни, е да медитираме и да питаме своето тяло – какво е това, което искаш да ми кажеш?, какво трябва да зная?, какво мога да направя за теб? Можете да отделяте време да визуализирате тялото си в пълно здраве. Всеки път, когато съзнателно отделяте време за своето тяло, вие сякаш нареждате на клетките си да оздравеят, да се чувстват добре. Можете да си представяте как тялото ви се изчиства от токсините, че се облива от светлина, която го лекува. Няма определен или правилен начин да правите това. Важното е, изцяло съзнателно и осъзнато да отделите време за тялото и емоциите си. И да го правите редовно. Когато сте болни, дори по няколко пъти на ден. По този начин, вие ще се научите да вярвате на себе си и на тялото си, ще приемете, че заслужавате да живеете в здраве.
Всеки път, когато си кажете „Сега нямам време да се разболявам, не мога да отсъствам от работа, имам куп неща„, вие казвате на себе си – не заслужавам почивка, не заслужавам да се погрижа за себе си, което е реалната причина вие да се разболявате. Лечението се случва в момента, в който си позволите да не правите нещата, които трябва да правите, преди да ви се е наложило да не можете да ги правите физически, когато вече сте болни. Ще повторя – лечението започва тогава, когато си позволим да се грижим за себе си, без да ни се е наложило да се грижим за себе си заради здравословен проблем.
Една от причините да се разболяваме, както написах по-горе, е именно тази – сега съм болен, физически не мога да върша това, което се очаква от мен, т.е. имаме оправдание, позволение да не го вършим.
Не е нужно да стигаме до разболяване, за да започнем процеса на лечение. Дайте си позволение да се лекувате, докато сте физически здрави. Създайте условия, начин на живот, програма, която да включва време за самите вас. Ако не го направите, уверявам ви, че рано или късно ще се разболеете. А, когато се разболеете, в момента, в който започнете да си позволявате да сте болни и не се борите с болестта, ще усетите подобрение.
Разбира се, при тежки заболявания, съпроводени от физическо страдание, не е лесно да останем позитивни. В тези случаи, най-доброто решение е отвличането на вниманието от болестта. Колкото повече се фокусирате в симптомите и състоянието си, толкова по-сериозни и интензивни стават те. Колкото повече се фокусирате в заболяването, толкова повече започвате да се отъждествявате с него. Когато е възможно, излезте на разходка. Ако състоянието ви, не ви позволява да излезете, пуснете си филм, музика, прочетете книга или просто се опитайте да поспите. Насочете вниманието си в нещо, различно от вашата болка и това, което изпитвате. Но, най-важното, от което имате нужда, е почивката. Не забравяйте, че когато сте болни, тялото има нужда от цялата си енергия, за да се бори с болестта. Почивайте. Пийте вода. Много вода. Яжте малко и то предимно свежа храна – плодове и зеленчуци. Избягвайте контакти с натоварващи хора. Прекарвайте време на слънчева светлина. Ако навън е студено, застане до прозореца.
След като оздравеете, не започвайте да вършите всичко онова, което сте вършили преди и което ви е разболяло. Болестта е начин, да чуем душата си, която ни казва, че имаме нужда от промяна. Какво ще промениш сега, в този момент?
Към статията „Заболяванията и психосоматичните причини за тях“
Към статията: „Учените доказват, че абсорбираме енергията на хората около нас“
Към филма: „Диагноза „Ваксиниран“
