Пътят на човешката душа е сложен и индивидуален процес, уникален по своята същност. Колкото душú се превъплъщават в човешки същества, толкова различни пътища на израстване има. Няма един с един еднакви пътища. Но, целият този сложен процес, през който преминават всички душú, може много лесно и просто да се обрисува като едно напълно човешко достижение – изстрелването на совалка в космоса.
Отнема много земни години, безброй изчисления, изключителен труд на големи групи хора с различна квалификация, купища пари, материали за построяването на совалката, избор на място за изстрелване, подготвяне на площадката, избиране на най-подходящо време за изстрелване и какво ли още не. Този дълъг процес е само бегла представа за работата на душата „Там горе“, когато „построява“ своето собствено изживяване тук. Душата работи съвместно с други душú, с Бог, и когато всичко е готово, тя „слиза на Земята“. Заземяването на душата в човешко тяло и началото на едно превъплъщение е изпълнено с много приключения. Душата все още помни откъде идва и защо „слиза“ тук, знае своята цел, знае че не е сама, знае за съществуването на Бог и е спокойна, заредена с вяра и енергия.
Компютрите на борда започват предстартово броене. Основните двигатели на совалката се запалват един по един (в интервал от 0.12 секунди). Двигателите набират над 90% от мощността си. Основните двигатели са вече в позиция за излитане. Ракетните двигатели се запалват и совалката излита от стартовата площадка. Полита с огромна сила обратно „Нагоре“, като следва предварително начертаната и зададена в компютъра ѝ траектория; „извисява“ се в търсене на път към Бога.
Постепенно, обаче, совалката достига горния слой на Тропосферата – първият и най-тънък слой от атмосферата (първите 7 години от пътя на душата превъплатена в човешко същество) и увеличава мощността си. Навлиза уверено в Стратосферата, но там се усещат първите турболенции. Когато достига горния слой на Стратосферата (14-16 или тийнейджърските години), совалката вече е доста колеблива, турболенциите са много по-силни, компютрите започват да „прескачат“ и често има отклонения от предварително зададения маршрут на полета.
Следва навлизането в Мезосферата (25-35 години), където отделни части от корпуса на совалката (разбирай душата), вече започват да поддават на силното налягане (разбирай събитията от живота) и се деформират под тяхното влияние. Турболенциите са много по-силни, отклоненията от първоначално зададената траектория на пóлета вече са значително по-големи, екипажът (разбирай разума) вече изпитва значителен дискомфорт и настъпва критичен момент – навлизането и преодоляването на Йоносферата, която е с най-голяма дебелина от 80 до 800 километра около земната кора и долните слоеве на атмосферата (35 години + …)
В този слой на атмосферата, налягането е толкова силно, че совалката се чувства като кен Coca-Cola, настъпен от слон. Това е и най-опасният момент в пóлета и най-често, именно в този слой от атмосферата, повечето совалки не издържат и се взривяват. В този етап от пóлета, турболенцията е изключително мощна, цели елементи от корпуса й се разпадат, деформират се и главният компютър изключва за кратко. Тук именно „совалката“ се сблъсква с най-големите си трудности и прегради, които сама си е заложила още при построяването на собственото си изживяване, т.е. още преди да „слезе тук долу“.
В този етап от живота си, повечето хора започват истинското си осъзнаване, израстват по-бързо, търсят Смисъла и започват да мислят по един нов, по-различен начин. Разбира се, това не важи за всички.
Следва етап от пóлета, който започва с навлизането в Екзосферата. Това е слой на атмосферата, който започва на височина над 800 км от земната повърхност и плавно преминава в орбита на Земята, в открития космос, в състояние на безтегловност… Това е най-красивият етап от полета на една совалка. По време на този етап, командният компютър на совалката възстановява своята нормална работа, турболенциите бавно затихват, а двата тежки реактивни двигателя, които са предназначени за изстрелването и издигането на совалката до тази височина, вече са се откачили от корпуса й. Тя става лека, подвижна и започва своето орбитално маневриране.
Всеки „слой“ на атмосферата представлява отделни етапи от пътя на една душа, като границите измерени в години (възраст) не са еднакви за всички полети. Между всеки от тях има преходни слоеве с малка дебелина, наречени паузи. Имената им зависят от местонахождението им, например над тропосферата се намира тропопаузата и т.н. Но, всяка една такава „пауза“ има за цел да даде време на душата да преосмисли изминалия етап от пътя си, от собственото си развитие, както и да се подготви за следващия етап, където ще срещне по-големи и различни по вид от досегашните трудности.
Корпусът на една душа е всъщност нашата истинска същност на Любов и Светлина, нашата Божествена същност, която, обаче, е обвита от егото, страховете ни и нашите вярвания и предразсъдъци. По време на „турболенциите“, които усещаме в живота си, под влияние на налягането и събитията, според предварително начертаната траектория на полета на совалката, тя постепено започва да се „отърсва“ от ненужните елементи – двигателите за изстрелването, защитни части и обшивки. В миналото тези елементи от корпуса на нашата душа са били от изключителна важност за нашето собствено оцеляване, нашата издръжливост и връзка със Земята. Но, когато душата е изминала определена част от своя полет, от пътя си към своята Цел, тя вече не се нуждае от някои свои вярвания, защитни механизми, игри, роли, поведения, слоеве на своето его и започва да се „освобождава“ от тях.
И така, за душата настъпва жадуваният момент на откъсване от Земята, земното притегляне и връзката с всичко „земно“ вече нямат значение, душата започва своето орбитално маневриране – чувства се лека, свободна, щастлива, постигнала целта си. Траекторията е спазена, въпреки първоначалните отклонения, а екипажът се наслаждава на приказната гледка. Полетът е успешен!
