Да принесеш в жертва (англ. „sacrifice“) означва да „направиш свещен“ (англ. „to make sacred“). Жертвоприношението е акт на изразяване на благодарността, направен от сърце и с много любов, за Великия Дух.

В миналото, жертвоприношенията са включвали ритуали с кръв, която е била принасяна на Боговете. Например, в Библията жертвата на Авел, която била най-младата овца от стадото му била приета, а тази на Каин – който предложил отгледаните от него плодове – не. В Централна Америка, обаче, Кетцакоатл – Богът змия, Богът на пробуждането и възнасянето, призовал хората да го увековечават с песни и молитви, вместо с кървави жертвоприношения на хора или животни.

Когато Великите шамани ни призовават към жертвоприношение, те всъщност ни молят да предложим най-ценното от себе си в името на Великия Дух. Нашата жертва ще бъде осветена, благословена и ще се върне към нас десетократно. Чрез жертвоприношението на своята благодарност и любов, ние ще се въздигнем до Божественото и Боговете ще споделят трапезата си с нас, като с важни гости, като с равни. Нашите сърца са най-ценното, което можем да предложим на Боговете, но те няма да ни бъдат отнети, напротив, ще се почувстваме равни на боговете, ще получим още повече щедрост по много начин.

Когато Великите шамани ни съветват да поднесем в жертва себе си, сърцата си, всъщност имат предвид да не бъдем водени от егото, а от любовта. Да даваме, вместо да искаме. Да правим за другите, вместо да изискваме да се прави за нас. Да служим, вместо да очакваме другите да ни служат. Но, не защото трябва, а защото го искаме, от сърце, с любов, безусловна любов. Само тогава, цялата щедрост на боговете се изсипва върху ни.

През настоящата седмица, Сатурн, Господарят на Кармата, излиза от ретроградие и тръгва отново напред. Какъв по-подходящ момент да лекуваме кармата си от този и минали животи като служим на другите.