Задавали ли сте си въпроса кои са Вашите корени? Откъде идвате? Кои и какви са Вашите предци, какво сте наследили от тях?
Всяко човешко същество получава Дара на живота от друго човешко същество. И така е от самото Начало, за което дори съвременните учени нямат точно обяснение какви са Неговите корени. Дали човешкото същество е еволюирала маймуна?! Лично аз се съмнявам, но да кажем, че повечето хора днес, все още отричат теорията, че Бог, Висш Разум или Вселената ни е създала – такива, каквито сме. Затова ще я оставим настрана за момент.
И така. Какви са Вашите корени? Малцина са тези, които се интересуват от Родословното си дърво и са се върнали десетилетия, дори векове назад, за да изучат предците си. Кого си спомняте Вие? Обикновено хората познават любимите „мама” и „татко”, техните родители – бабите и дядовците ни, и най-много да имат замъглени спомени за прабаба и прадядо. А всъщност, корените „слизат” все по-дълбоко и все по-дълбоко… всичко става все по-мътно, все по-неясно, докато накрая изгубваме нишката и най-вече интереса за нашето минало.
Разбира се, миналото си е минало и трябва да си остане там. Няма нужда да разбъркваме с пръчка блатото, защото става още по-мътно.
Но има нещо, което не можем да отречем. И то е, че когато връщаме времето назад, ние ще открием, че всички тези хора, са дали живот на някого, създали са сложна „коренова” система, чийто резултат в крайна сметка сме самите ние.
Сигурно си казвате „това го знам, и какво от това?!”. Почти всички знаем тази информация, но колко от нас осъзнават значението й? Това, че аз съм днес тук, се дължи на моите родители, но и не само на тях. Защото, ако ги нямаше моите прадеди – техните родители, нямаше да ги има тях, следователно и аз нямаше да се родя.
Сигурно още си задавате въпроса „и какво от това?”, затова няма да гъделичкам търпението Ви.
Замисляли ли сте се, че човечеството може да се разглежда като едно дърво? Няма значение какво дърво ще изберем – дали ще е широколистно или иглолистно, високо или ниско. Няма значение и къде ще расте. Общото между всички дървета е, че те имат корени, стъбла и корона. Всички те имат нужда от Слънцето и неговата светлина, както и от вода.
Ако за миг си представим, че всички ние сме едно дърво, ще забележим много прости на пръв поглед неща.
Ние, като дърво, имаме корени. Това са нашите родители, техните родители и всичките ни прадеди, които са ни „подхранили”, дáли са ни живот. Те са причината ние да съществуваме и „растем”, да се развиваме и да оформим „стъблото” на човечеството, такова – каквото е днес. Корените ни са ни събирали вода, която в многобройните религии символизира сходни НЕЩА – плодовитост, вечността, живота и смъртта, силата и обновлението, любовта и дори целия космос – Вселената. За да се роди един плод, трябва да има любов. Именно любовта на корените ни, е причината ние да сме тук.
Съвсем естествено е, когато тези корени излязат на повърхността на Земята – в реалния свят и настоящето, да започнат да оформят стъблото. Т.е. това сме ние. Нашите корени са ни дали живота, основата, силата, любовта, и сега – всичко, което ни заобикаля, вече е наша отговорност. Това, дали ние ще продължим да предаваме тяхната любов и да създаваме живот или ще бъдем егоисти и няма да мислим като едно цяло, зависи от нас.
Това, дали ние ще растем, ще се издигаме все по-високо към небето, или ще се пречупим и изсъхнем, зависи от нас.
Днес, пред нас – стъблото, пред цялата човешка раса, стои въпросът за осъзнаването, любовта, мъдростта, единството.
Имаме право на избор – дали ще продължим да се развиваме, дали ще създадем условията и средата, за да се появи „короната” на това прекрасно дърво. Или ще мислим само за себе си, за материалното, като единствени във Вселената, и ще се опитваме да се отделим като мънички жалки парченца от „кората на това стъбло”.
Получили сме този живот и Божията Любов, за да „поникнем”. Днес, обаче, всичко зависи от всички нас. Но, за да продължим еволюцията си, вече не бива да мислим като „аз – коричката от стъблото”, а като „аз – стъблото”. Ние сме едно цяло. Ние сме едно. Ние сме стъблото на едно дърво и ще е тъжно да спрем да растем.
Като едно дърво, ние преживяваме различни сезони. Понякога върховният Бог, изобразяван като Слънцето във всички древни цивилизации – инки, маи, египтяни, атланти, осветява стъблото и го топли с любовта си. Понякога, преживяваме студени нощи, мракът ни обгръща толкова много, че дори не може да различим кои сме. Понякога става дори още по-страшно и трудно и силни виелици ни затрупват с тежък сняг и се опитват да ни пречупят.
Но важното е да се държим здраво един за друг – да обичаме корените си, както и всички от настоящето – бели и черни, дебели и слаби, високи и ниски. Ние сме едно стъбло, което трябва да расте нагоре. От нас зависи каква ще е „короната” на това дърво, от всеки един от нас.
Нека бъдем единни! Нека продължим живота на нашите корени! Нека предаваме изначалната любов и тя да тече през нас. Нека бъдем едно стъбло – нека бъдем човечество, а не хора!
Автор: Делян Загарьов
22.10.2013 г.
