Дълго време информацията, която ще споделя с вас сега „отлежаваше“ в съзнанието ми. Бях приканван да напиша тази статия още преди повече от година. Но някак, не ми се искаше да пиша за това, а и не исках хората да го приемат като политическо пристрастие или нещо подобно. Но от няколко дни, висшите сили настояват да напиша тези редове.
Ще започна с това, че още през декември 2018, когато моят духовен учител и приятел Гал Сасон ме покани на неговото събитие в София, за да ми подари книгата си, пред голяма група гости, той сподели нещо, което ме накара да почувствам прилив на сила и надежда. Гал каза тогава, че през предстоящата година (визира се 2019), българският лъв трябва да изреве силно и да каже „Стига!“ Да каже стига на Америка, стига на Русия, стига на ЕС и европейските изисквания, европейските ценности, европейските мерки, да каже стига на корупцията, стига на апатията, стига на безотговорността! Гал допълни, че тази година България има шанс да промени курса си и да започне да изплува от блатото, в което е затънала толкова отдавна.
Гал спомена и нещо друго. Тъй като според Китайския хороскоп 2019 е Година на Прасето, не се препоръчва консумация на свинско месо, защото това би било форма на канибализъм. Ще се храним с плътта на животното, което през тази година е свещено и ще ни дава енергия. А, какво се случва в момента в България – избиват си хиляди свине. Не е добра поличба, отново трупаме карма.
Почти по същото време, когато Гал беше в София и разказа това, присъствах на група по Фамилни констелации, която Диана Калицова вóди. По време на една констелация на участник от групата – дама, която живее в чужбина, но беше в България за празниците, представителят на дамата спомена, че мрази България, визираше „държавата“, не хората (или поне така искаше да звучи за пред другите в групата).
Тогава обаче, дълбоко се замислих, тъй като няколко пъти съм имал възможност да остана да живея в чужбина, но по една или друга причина, винаги съм избирал да се върна в България. Дали заради думите на великата Ванга и на Учителя Дънов, или заради друга причина, но и аз мисля като тях – всеки камък си тежи на мястото. Сами избираме мястото, на което ще се родим, както и родителите си.
Далеч съм от мисълта да спирам другите да пътуват, да убеждавам приятелите си или вас, че България е земният рай и трябва да живеете в България. Вярвам че всеки има своята съдба и право на свободна воля. Но не по-малко вярвам, че има причина всеки от нас да е избрал България за своя първа спирка по време на пътуването си за този живот.
Но, докато мислите прескачаха в главата ми като волни коне над малка бяла дървена ограда, се замислих за величието на българския език. В него се съдържат думите „родина“ и „татковина“/“отечество“. Т.е., българският език има думи, които определят родната земя като „родна майка“ и „отец-баща“. В тази земя, наша майка и наш баща, са нашите корени, живелите са нашите предци. Думите „държава“, „страна“, са обобщение на нашите майка и баща, на нашите корени, на нашите предци, на нашата история, на самите нас.
Ако ние мразим държавата, ако ние постоянно повтаряме негативни определения за България, ние се отричаме (което всъщност е невъзможно енергийно) не само от страната си, ние се отричаме от родителите си, от предците си и разбира се също – от самите себе си. Защото ние сме „рожби“ именно на тази страна и поколение на нашите предци.
В констелациите, в рейки, във всички психологически, духовни, енергийни практики, ние се разглеждаме като енергия, която е част от Цялото. Това „цяло“ има няколко пласта. Преди да достигнем единство със света, да станем граждани на света, първо трябва да обикнем родната си страна и да станем граждани на родината и отечеството си.
А, ние не сме такива. Ние сме негативни, озлобени, безотговорни нейни деца. Ние крадем от нея, крадем един от друг. Тук не става дума само за кражбите, които са част от статистиката на полицията. Закъснението за работа, нежеланието да работим, нежеланието да учим, нежеланието да спазваме правилата – е кражба, енергийна кражба от другите, от нашата майка-баща България и нашето собствено племе. Когато отнемем предимство на улицата – ние крадем уважението и времето на другите. Когато закъснеем за работа – ние отнемаме от времето и парите на шефовете ни, т.е. ние крадем от тях. Когато си запазим час при специалист, а закъснеем или въобще не отидем – ние крадем от неговото време и парите, които този специалист би могъл да изработи с друг по-отговорен от нас клиент.
Когато на улицата пред очите ни се случват ситуации, които ние подминаваме, ние крадем от връзката си с тази страна, с тези хора, ние крадем от собственото си достойнство и човещина.
Ние сме способни да загърбим всичко и да заминем за чужбина, за да можем на вече изградена икономика и организация, да печелим повече, по-лесни и по-бързи пари. Но, така не си даваме сметка, че продаваме, ако не телата си заради физическия труд, то със сигурност продаваме душите си, защото изоставяме всичко. Изоставяме своите корени, родители, деца, заради пари, които после не могат да ни купят щастието с близките ни, времето, което сме изгубили да бъдем заедно с тях, у дома. Разбира се, всеки случай е различен, индивидуален, и отново повтарям, че не осъждам никого, който е заминал отвъд пределите на България.
Свикнали сме да искаме, да изискваме, да имаме високи очаквания – за отношение, за заплати, за качествени услуги, но рядко самите ние сме готови да дадем това, което изискваме от другите. Българинът се отнася към държавата си и останалите, сякаш те са му длъжни. Изисква, критикува, негодува, макар самият той да се държи по същия начин с държавата.
Наблюдавайки света около себе си и от системно натрапваните в медиите „новини“, че сме най-корумпираната страна в ЕС, най-бедната страна в ЕС, най-мързеливият народ в ЕС, ние наистина забравихме кои сме. Тук няма да цитирам великия лозунг „България на три морета“, а вместо това ще напомня нещо по-велико – клишето „Светът е наше огледало!“
Българи, огледайте се. България сме ние. Отношението на другите народи към България, показва нашето собствено отношение към себе си. Държавата не е някой друг, а „представителна извадка“ на самите нас. Държавата не е „някой“ или „нещо“ извън нас, а е самите ние, като народ и гражданско общество. Всички участваме в това, което си мислим, че НИ се случва, но всъщност САМИТЕ НИЕ СЛУЧВАМЕ!
Корупцията съществува, защото мнозинството е готово да „подаде под масата“ и да му се размине. Мнозинството чака друг да „оправи“ живота му. Мнозинството се изказва като специалист по всичко, обикновено критично, за работата на другите, но няма да се захване за работа. Ние не поемаме отговорност за собственото си (без)действие.
Държавата е отражение на самите нас. Съжалявам, ако не ви харесва какво виждате в огледалото. Признавам, на мен също не ми харесва. Но то отразява това, което сме ние, това, което отказваме да видим или примем за себе си. Не можем повече да бягаме от истината. Защото имаме дълг пред себе си като личности, пред корените и предците ни, които са дали силите и живота си за тази страна, имаме дълг пред племето си.
Тук няма да призовавам да гласувате или да протестирате, а да поемете отговорност за всяко ваше лично действие или бездействие. За всяка ваша дума. За всяка ваша мисъл. Учените отдавна доказаха силата на колективното съзнание. Колкото повече хора мислят за едно и също нещо, толкова по-голяма е вероятността то да се случи. Какво мислим ние за България? Какво мислиш ти за България, докато четеш тези редове? Какво говориш ти за България? Какво правиш ти за България?
Слушаме тъжната статистика за загиналите във войната по пътищата – но безмълвано наблюдаваме как се продават шофьорски книжки или не спазваме ограниченията и Закона за движение по пътищата. Не се интересуваме от това в какви условия работят лекарите, докато не се окажем техни пациенти. Плащаме милиони, за да изпращаме SMS-и за забавни игри, но се оплакваме, че няма достатъчно средства за важни сфери от живота ни. Тровим се с цигари, алкохол и вредни храни, но после се чудим защо сме болни и защо другите се отнасят към нас като хора „втора ръка“. Закачили сме трикольора в колата си, но си хвърляме фасовете през прозореца на същата тази кола. Всички участваме заедно в това, което се случва. Всички ние го случваме. Време е да поемем отговорност.
Да, България и българският народ имат тежка карма. В част от послание, което получих от Акашовите записи за България и българския народ преди време, се казва, че българският народ има карма, избрал е да преживее обединението. Но всяка карма може да бъде излекувана.
Не случайно, още преди официалната дата на създаването на България – 681 година, хан Кубрат ни подксазва как да се справим – така се ражда легендата за снопа с пръчките. След това България е завладявана, разкъсвана, унижавана. Но след цялата си бурна история, днес, българите сме дори още по-разделени и отчуждени отвсякога. Макар на герба ни, вече повече от 1300 години след тази случка, все още да са изписани същите тези думи „Съединението прави силата“, ние сме разединени и озлобени.
В посланието от Акашовите записи получих отговор и на въпроса, защо преживяваме толкова много трагедии (катастрофата в река Лим, дискотеката Индиго, село Хитрино и други), около национални и църковни празници. Много ме заболя от отговора, който гласеше – защото само трагедията ви обединява все още. Побиха ме тръпки.
И днес, по молба на ангелите, пиша тяхното (според мен) предупреждение. Дали искаме да последва нова голяма трагедия, за да имаме повод да се обединим като народ или избираме това да се случи хармонично, по наша собствена воля?
България има възможност и подкрепа да промени курса си. Но България не е нещо извън нас, България е всеки един от нас. И за тези, които си мислят, че това, което правят е капка в океана, ще напомня думите на Майка Тереза „Океанът е именно сбор от капки!“
Споделям с вас едно силно видео, което макар и реклама, крие изключително послание!
Може би не е случайно, че точно в годината, в която Гал Сасон каза, че е време българският лъв да изреве мощно, филмът Цар Лъв се завърна в кината, а ключовата фраза за мен в този филм бе „Време е за заемеш мястото си!“
Време е да заемем мястото си! Време е България да заеме мястото си! А това послание се получава в навечерието на новолунието в Лъв и обръщането на Меркурий в правилна посока (31 юли – 1 август) – нова енергия, повече щастие, любов, сила.
Бог да пази България и всички вас!
Делян Загарьов
Усуи и Каруна Рейки Мастер, Майстор Акашови записи и Ангелска терапия
