Д-р Менис Юсри е водещ фасилитатор на фондация „Същност“.
Работи като фамилен и системен психотерапевт и психолог, и петнадесет години като супервайзор към Британската национална здравна служба. През последните 20 години създава и фасилитира семинари за личностно развитие в 16 локации в Европа, САЩ, Латинска Америка и Близкия Изток.
За да приемем новото, трябва да пуснем старото, да спрем да го осъждаме, мразим, да се тревожим за него. Защото не можем да стигнем някъде, без да напуснем мястото, на което се намираме в момента. Ако се съпротивляваме срещу миналото си, ако изпитваме болка, гняв, омраза, желание за отмъщение, силата на миналото ни контролира и определя настоящето и бъдещето ни. Това е все едно да шофираме автомобила си, но да не гледаме напред, а в огледалото за задно виждане. Хубаво е понякога да хвърляме един поглед в огледалото, да си спомняме миналото, да си вадим поуки от него, но не изцяло да се фокусираме в миналото.
Когато някой ни е наранил, ние го осъждаме, понякога дори го мразим. Осъзнаем ли, че няма нужда нищо да бъде „поправяно“, приемем ли със съчувствие себе си и другите, тогава настъпва трансформацията, която ни прави свободни.
Няма нужда да се борим за промяна, защото това означава да водим война с това, което е. Поредната война. Ако приемаме нещата такива каквито са, ние приемаме живота и това ни прави щастливи.
Когато се идентифицираме с болката и гнева си, ние пилеем енергията в миналото, което така или иначе не можем да променим. Ако мразиш някого, ако изпитваш гняв и обвинение на някого заради нещо, което ти е сторил, ти правиш същото, ти се превръщаш в този човек и това, което мразиш и осъждаш. Най-лесният пример е с мама и татко. Ако ги мразиш заради тяхното мислене и отношение, ти ги повтаряш. Ако не в началото, то след време със сигурност. Докато не намериш покой с хората и живота, съдбата ти ще поставя такива хора на пътя ти постоянно. Например, това което Хитлер е направил с евреите, евреите направиха с Палестина.
Всяка болест се корени в емоциите. Емоциите са тези, които отключват болестта. Всичко винаги идва от детството. Ако не явен, то поне прикрит конфликт с родителите. Но, когато работим със себе си, можем да разберем родителите си. Няма нужда да им прощаваме, защото не сме в позицията да прощаваме на тези, благодарение на които сме тук. Те са ни дали живота и това е достатъчно.
Когато осъзнаем причините хората да постъпват по определен начин, ние изпитваме съчувствие към тях и към себе си. Гневът се оттегля, миналото спира да ни носи страдание. Всеки е нараняван и изпитва болка. Но може да има болка и без страдание.
Щастието е въпрос на избор. Всичко е въпрос на избор. Ти избираш как да гледаш на нещата. Ти избираш какво да виждаш. Ти избираш дали да си жертва и да търсиш отмъщение и справедливост, или избираш да си щастлив. Ти избира как да изживееш живота си.
Из интервю на Д-р Менис Юсри за www.mila.bg
