Джона Джинтън е само на 26 години, живее в гората в северната част на Швеция и казва, че е открила щастието. Занимава се с изкуство във всичките му форми. Освен специфично местно пеене наричано „kulning“, което служи за събиране на овцете, козите и кравите, то е и древно народно пеене, което се е използвало и за комуникация между жените в отделните ферми, докато мъжете са отсъствали.
Освен традиционното пеене, Джона работи и като художник, фотограф, пише за един от най-популярните блогове в Швеция.
Само преди броени дни, Джона публикува невероятно видео, в което разказва за последните осем години от живота си – нейният път от мечти до реалност. Преди осем години Джона прекъсва обучението си, оставя апартамента си и напуска града, за да се пресели в горите на Швеция, където са нейните корени. Тя нарича това преселване „моето завръщане у дома“.
Пристигайки на това безлюдно място, тя няма планове, няма пари и е заета да ремонтира старата къща, в която живее. Прекарва тежки първи години в борба за оцеляване поради липсата на пари, както и заради суровите и дълги зими в района. Самата тя споделя, че неведнъж е била на предела на силите си и е изпадала в отчаяние.
Но, настъпва моментът, в който тя открива това, с което иска да се занимава – да споделя с другите своята връзка с природата. Джона започва да се занимава с фотография, рисува, пише в блога си. Това се превръща в нейна страст и стремеж да помага на хората да се движат напред. Учи се и на търпение. Джона взима и първото си куче, което тя самата нарича „най-добрият ми приятел завинаги“.
Осем години след като е изоставила „циливизацията“, тя все още живее в малката си къща в гората, под звездите и северното сияние. Тя има собствен бизнес и „докосва“ 1 000 000 души с изкуството си всяка седмица. Показва снимки на своя любим, който скоро ще бъде неин съпруг.
Една от нейните снимки скоро ще може да бъде видяна в целия свят, тъй като веригата ИКЕА я разпространява като плакат и фототапет. Приказното място, което е на снимката направена от Джона, се намира само на няколко метра от дома ѝ.
Тя съветва да сме благодарни за малките неща в живота. Това е ключът към големите. Ние сме тези, които определяме кое е възможно и кое не, ние поставяме границите си. Казва, че да загубиш почва под краката си, не е нещо, от което трябва да се страхуваме, защото понякога, това може да е най-хубавото нещо, което ни се случва.
Гледайте видеото. Дори да не разбирате английски, насладете се на прекрасните картини.
ВИДЕО:
