Какво е вътрешно дете?
Нашето вътрешно дете е част от нас самите, която се проявява под формата на емоции, мисли и чувства, т.е. наши реакции, при определени обстоятелства, които го активират. Всички сме имали емоционални травми в детството, които не сме могли да разрешим. Ако тези преживявания и възникналите от тях травми и травмиращи спомени не са излекувани, детето в нас остава травмирано. И дори като възрастни можем да го почувстваме в себе си, защото израстването отвън, не винаги означава израстване отвътре.
Трудни и травмиращи преживявания в детството
Често децата и юношите могат да имат житейски преживявания, които ги карат да се чувстват тъжни, сами/самотни, неразбрани, осъждани, засрамени, ядосани, безпомощни или уплашени. Това обикновено се случва на фона на критичност от другите, нахлуване на техните физически, емоционални или психически граници, изискване или изключване. Най-сериозните случаи на травмиращи преживявания са свързани с малтретиране, насилие, загуба на родители в ранна възраст и изоставяне. Когато тези преживявания са били интензивни, често повтарящи се и/или не са били адресирани правилно, те оставят белег върху детето.
Какво се случва, ако тези детски травми не са преодоляни?
За да се справят с тези силно натоварени емоционално ситуации, децата трябва да изпитат солидни, разбиращи, стабилни, любящи, уважителни и грижовни отношения на доверие. Връзки, които ги защитават и ги придружават емоционално, за да се изправят пред естествените трудности на живота. Като отговорности, неблагоприятни социални ситуации, нови сценарии, промени и т.н.
Но не всички от нас имат достъп до такива взаимоотношения през цялото време или на нивото, от което бихме имали нужда. Например, може би тези, които са отговорни да се грижат за нас (родители, учители, възпитатели и т.н.), са били заети или притеснени и ние не сме искали да ги притесняваме с нашите истории. Или може би самите те не са имали емоционалните умения, за да ни подкрепят да ги разрешим. Защото в собствената си учебна история те също не са ги имали (което се разглежда и с метода Семейни констелации). А в други случаи може и самите те да ни критикуват или да изискват от нас. Като цяло от доброто намерение да ни помогнат да се развиваме, но с неадекватен подход.
Защо преминаваме през този процес и как лекуваме вътрешното си дете?
Процесът на лекуване на детски травми (primal – първична терапия) има за цел да ни помогне да се свържем с вътрешното си дете по нов начин, да получим осъзнавания за травмиращи събития и ситуации от миналото, които продължават да ни влияят, и да се погрижим за себе си и това дете, като се освободим от влиянието на тези преживявания и ситуации и започнем отначало. Често процесът на първична терапия се нарича „да се родиш повторно“. Преминавайки през този процес, ние започваме да се грижим за себе си, да се свързваме със своите нужди и да си даваме това, от което се нуждаем сами, вместо да чакаме да го получим отвън. След края на процеса, възрастният изгражда стабилна връзка с вътрешното си дете, свързва се с естествените качества на едно дете – невинност, любознателност, радост, доверие, смелост, вдъхновение, копнеж към живота.
Какво включва процесът?
Лекуване на детските травми (primal – първична терапия) е процес, който включва минимум 10 индивидуални сесии на различни теми и в които се работи с различни методи – медитации, гещалт, ежедневно писане и себерефлексия, арт-терапия, регресия и други. Сесиите имат логична последователност и не могат да бъдат пропускани сесии.
За повече информация и започване на първична терапия, свържете се с нас.
