БУШУВАЩО МОРЕ И ВЪЛНИ НА ПРОМЯНА
Напътствия от Великите шамани и ангелите
(20 – 31 Май 2020)


Дълго мислих как да започна този ангелско-шамански бюлетин… и реших, че ще карам направо, защото няма полза да увъртам. Предстоят предизвикателни седмици. Това го казва и моят приятел и духовен учител астрологът и кабалист Гал Сасон. В момента Сатурн (карма), Плутон (смърт), Юпитер (възможности и успех), Венера (любов, взаимоотношения, партньортства, финанси) са ретроградни. А, скоро и Меркурий (проекти, комуникация, техника, договори, бракове) ще се присъедини към ретро хорото. И така до 12-ти юли. Но повече за планетарния танц „назад и навътре“ можете да прочетете от самия Гал в неговият бюлетин, който преведох за вас ТУК. Гал е професионалистът, аз съм само „турист“ в астрологията.

Но с Гал ни свързва нещо по-голямо от самите нас – космосът. Аз също работя и общувам с космоса, но го правя чрез полето на Акаша и Акашовите записи. И в днешната медитация в това поле, призовавайки духовете на Великите шамани и ангелите за напътствия, посланието им към нас бе важно предупреждение. Знаете, ако сте рибар и имате лодка, слушате прогнозата и предупрежденията на метеоролозите и бреговата охрана, за да имате представа какво да очаквате. Изборът как ще действате, обаче, е ваш.

И така, предупреждението е за бушуващо море с огромни вълни. Вълни, които ще донесат промяна. Разбира се, вълните няма да са нежни плискания по златистия, отрупан с миди и рапани пясък. Твърде лигаво е това за осъзнати хора като вас. Напротив, ще са големи, огромни вълни, цунами, мега вълни, които ще помитат всичко, ще навлязат навътре в „крайбрежието“ на нашата сигурност и зона на комфорт и ще разрушават, ще заливат, ще потапят… за да отмият от нас всичко остаряло, ненужно, в което сме се вкопчили. Точно като в сцената от Интерстелар (ако не сте гледали филма, препоръчвам ви, ще преобърне представите ви за много неща), в която членовете на мисията кацат на една от планетите, които изследват в търсене на условия на живот близки до тези на Земята. И така, те попадат на мега-вълна, чиято височина достига до облаците. Представяте ли си наистина такава вълна? Вълна, която помита всичко, включително и един от екипажа на мисията във филма. (вижте видеото)

https://www.youtube.com/watch?v=-Gq5uxY_frk

Тази сцена изплува в съзнанието ми веднага щом „видях“ бушуващото море в медитацията ми с шаманите и ангелите. Тя е метафора за това, което ни предстои в личен, а може би и в световен план. Промяна, промяна, промяна, толкова мощна, че да помете старото.

Морето на ежедневието ни може толкова силно да се разбушува, че да разтърси разума ни, а емоциите ни да се лашкат между страхове, несигурност, гняв, тъга. Ще се сблъскаме със старите си вярвания, с хора от миналото, със страховете, с това за което сме си казвали „аз никога не бих“. Но ще се наложи да се изправим лице в лице именно с това. Ако някой откаже да се изправи пред предизвикателството, което му се поднася, то той ще бъде пометен от духовна „мега-вълна“ на осъзнаване и пробуждане.

И не, шаманите и ангелите не ни плашат с това сравнение, те ни предупреждават. След като предходното послание бе за Орелът – да видим нещата от друг ъгъл и в него те ни приканиха да погледнем ситуацията от високо, то сега предстои орелът да се сниши, да се заземи, но да задържи високо съзнанието си и да осъзнава, че това тук не е цялата картина. Само така орелът, т.е. вие, ще можете да се справите.

Можем да почувстваме, че вече не принадлежим към досегашния кръг приятели; че работата, която вършим вече не резонира на нашата енергия; че трябва да се оттеглим от бизнес партньорството или връзката, в които не се чувстваме разбрани и удовлетворени; че трябва да пуснем илюзията за контрол над процесите на живота; че трябва да се откажем от проект или инвестиция, за които сме се подготвяли досега; че се налага да отложим мечта или цел; че е време да преосмислим начина си на живот.

През следващите седмици ще бъдем поставени в ситуации, в които да „пуснем“ някого или нещо (идея, проект, илюзия, мечта, място), в което сме се вкопчили, защото така ни е удобно. Или ще бъдем принудени да реагираме с нов мисловен модел на стара ситуация. Ще бъдем поканени от Вселената да направим крачка напред и да напуснем своите Содом и Гомора, защото старото ще бъде унищожено и ние вече нямаме място там. Приканени сме като Ной, да съберем най-ценното и най-нужното и да се качим на спасителния кораб, защото вълната на промяната ще залее всичко.

Но за да не потънем в страха и тревогата, ангелите и шаманите ще ни подкрепят. Подкрепят ни и сега. Винаги са го правили. Казват ни, че това не е единтвената работа, която можем да вършим; че този мъж или жена са само едни от многото и след като съберем парченцата на разбитите си сърца, ще обикнем отново. Напомнят ни и че, ако този проект не се реализира, то това е за наше добро. Нищо не е такова, каквото изглежда. Не забравяйте за орела, който видя ситуацията отгоре. След бурята ще изгрее слънце и ще сме благодарни за новия свят, който се разкрива пред нас, за новото Аз, което ще е свободно от старите травми, страхове, предразсъдъци, вярвания, които са ни държали в своя капан.

Препоръката на ангелите и шаманите е да останете насаме със себе си. Знам, знам, звучи абсурдно след карантина и „домашен арест“ някой да ви казва „остани насаме, остани в тишина“. Но това е, от което имаме нужда все още. Космосът го казва, Акашите го казват, планетите ни го демонстрират. Ще дойде време за сбирки, за шум. Сега, обаче е време да се свържем със себе си, да сме в тишина, да чувстваме и преосмисляме:

Кое е най-ценното в живота ми? С кое не бих могъл да се разделя? Какво ми е най-необходимо в този момент? Без кое/какво/кого не бих могъл да продължа? Какво искам за себе си сега? Къде и кой искам да бъда след година, пет, десет… Какво не мога, а е добре да пусна? Кого не мога да пусна? Защо продължавам да се държа за тези хора/този човек/навик/модел? Кой ме подкрепя? Как мога да се подкрепя сам/а?

Това са само част от въпросите, които следва да си зададем. Да не спираме да си задаваме през следващите седмици. И когато съберем кураж да си отговорим и да бъдем честни пред себе си – да помислим какви действия е нужно да предприемем, за да променим ситуацията или поне преживяванията си за нея.

Припомням ви думите на Винсент Ван Гог: „Рибарите знаят, че морето е опасно, но никога не са смятали това за достатъчна причина, за да останат на брега„. Също и мъдростта, „корабите не са построени да стоят на сушата, а да плават в морето.

Макар да идва буря и морето на ежедневието да бушува, макар вълните да са огромни и да ви тласкат безспирно, не забравяйте, че у всеки един от нас има един морски фар, вътрешната пътеводна светлина, която ни нашепва да се държим и да вярваме. Следвайте тази вътрешна свелина и я споделяйте с другите, защото никога не знаете кой може да я забележи. Може би някой ще ви забележи, за да ви помогне, а може и някой да ви забележи, за да му помогнете вие.

Следвайте мъдростта и знаците. Те са навсякъде около нас, само трябва да ги чуем или забележим. Като посланията, които са скрити в песните:

Ние следваме вятъра и небето
Когато Слънцето е високо
Ние плаваме по морската шир
носени от бриза на океана
През нощта ние назоваваме всяка звезда
Ние знаем къде сме
Ние знаем кои сме

Ние определяме курсът, за да открием
Нов остров, където и да отидем
Ние държим мисълта за острова в съзнанието си
И когато дойде време да открием Дома
Ние знаем пътя

Ние сме изследователи, разчитаме всеки знак
Ние разказваме историите на нашите деди
В една безкрайна верига

Ние знаем къде сме
Ние знаем кои сме
Ние знаем пътя

Спокойствието и любовта съществуват само, когато сме близо до Бог.

Почувствай в нас
една причина
да не сме сами
и в тази силна прегръдка
чувстваме морето
на нашия глас
плачещ като насън
Винаги плаващи
под алените платна на тази любов
на полудяла лодка без компас
изгубена в открито море

Любов моя
ако не бяхте морето и ти
мен също нямаше да ме има
Любов моя
любовта съществува,
само когато сме близо до Бог
Любов…

В твоите очи виждам
водно огледало
живот на плаване
между мечти и болка

Любов моя,
понякога нашата любов
е като изгубена лодка
носеща се без компас
в безкрайното море.
Но пяната на моите вълни
може би ще достигне до твоите солени очи
за да отмие болката

Любов моя
любовта съществува
само когато сме близо до Бог

Специални благодарности на Нанда Ментешева за прекрасната картина на морския фар в бутилка, която използвах за статията днес. Получих я синхронично за това послание.

Линк към профила на Нанда в Instagram последвайте ТУК.

С мъдростта скрита в тези прекрасни песни ви пожелавам попътен вятър и да плавате с много вяра в безкрайното море! А, ако имате нужда от морски фар, който да ви покаже посоката, ние в AWAKENING CENTER сме насреща.

Ние знаем кои сме,
Ние знаем пътя,
Любовта съществува,
само когато сме близо до Бог!

Делян Загарьов
Усуи и Каруна Рейки Мастер, Майстор Акашови записи и Ангелска терапия.