Среща с вътрешното дете и лекуване на детски травми


Повечето хора, които се грижат за личностното и емоционалното си развитие и/или работят с хора са наясно с термина “вътрешно дете” и процеса на лекуване на детски травми, т.нар. “Праймъл”.

Днес ще ви разкажа как този процес на лекуване на травми от детството е пресъздаден в увлекателна комедия на Дисни още преди повече от 20 години и ще обясня кое ме мотивира да напиша тази статия.

В навечерието на 40-тия си рожден ден, Ръс Дуриц (Брус Уилис) e богат имидж консултант, който влага сърцето и душата си в работата си. Въпреки, че e постигнал завиден материален успех, в личния му живот нещата не стоят по същия начин. Той е ерген, без деца и без домашни любимци, загубил е вкуса си към любовта и забавлението. Срещата му с Ръсти, несръчно хлапе с наднормено тегло, го кара да се замисли за живота си.

В действителност обаче, Ръсти се оказва самият Ръс, но на осем години. На малкия Ръсти въобще не му харесва да види в какво се е превърнал след тридесет години. Изглежда, че порасналият Ръс е забравил детските си мечти и не е станал пилот на самолет, както е искал малкият Ръсти. Неговото 40-годишно алтер его ще трябва да се потопи обратно в миналото си, за да се опита да разбере защо е изоставил детето в себе си и се е превърнал в самотен ерген работохолик.

Невероятната идея за преоткриване на детето, което всички носим вътре в себе си, т.нар. “вътрешно дете”, е пресъздадена от плът в тази забавна комедия на Дисни. Брус Уилис изиграва блестящо ролята на Ръс, типичния работохолик, който е изгубил всякаква връзка с човешката си страна и мрази да плаче. Един ден той буквално среща момчето, което е бил на осем години. Както в актуализираната версия на „Коледна песен“ на Чарлз Дикенс, този призрак от миналото кара възрастния Ръс да види какви са били детските му мечти и защо ги е изоставил.

Ръсти преживява сериозна емоционална травма, която го променя напълно. Когато е едва на осем години, Ръсти губи майка си и е много разстроен, но баща му… му забранява да плаче. Големият Ръс се връща в този болезнен свой спомен и помага на малкия Ръсти да преодолее болката, като това “пътуване към болката” лекува и двамата.

Тази среща с вътрешното дете предлага възможността на големия Ръс да промени живота си, така че в крайна сметка да не стане “пълен задник” (цитирам епитет на малкия Ръсти към големия Ръс от филма).

Хлапето“, както е озаглавена лентата, разчита на сблъсъка между малкия Ръс – пухкаво, чувствително, невинно и очарователно момче, и сегашното му зряло аз – циничен и самотен имидж консултант, за да поднесе на зрителя филм, зареден с отрезвяващи осъзнавания за връзката между нас и децата, които сме били, и които продължават да живеят в нас, дори когато вече сме пораснали.

Вижте трейлъра:

Всъщност бях гледал този филм още в годината, в която излезе, но го изгледах повторно, точно след като завърших процеса “Праймъл – лекуване на детски травми” и го “видях” по съвсем различен начин.

“Лекуване на детските травми” е изключително пътуване навътре в себе си, връщане към детето в нас, за да можем да разберем своите травми и причините за тях. Връзката с детето в нас е в основата на всички взаимоотношения в живота ни. Без да имаме добра връзка с детето в себе си, трудно бихме били пълноценни партньори и още по-малко добри родители.

Силно препоръчвам процеса “Лекуване на детски травми” (Праймъл) – трансформиращо и незабравимо преживяване, в което водещата Елица Великова съумява да преведе участниците през техните детски травми, по един изключително мек начин, с много лекота и дори забавление.

Ако желаете да преживеете срещата между сегашния си аз и вашето вътрешно дете, да се погрижите за това малко момиче или момче, което някога сте били, да се научите да го подкрепяте и да се грижите за нея/него, да се насладите на едно неповторимо преживяване, семинар “Лекуване на детските травми” ще се проведе в края на юни. За информация и записвания, последвайте този ЛИНК.

Водещ: Елица Великова

Елица Великова е психолог, хонорован преподавател в НБУ, София и психотерапевт в Институт за терапия и експресивни изкуства, София. Има магистърска степен от European Graduate School, Саас – Фе, Швейцария и бакалавърска степен по психология от American University of London, UK. Работи като терапевт с деца, възрастни и групи от 2004 г., както в България, така и в други страни по света.

Автор на статията: Делян Загарьов
08.06.2021