Медитация и изкушенията на Буда
На пълнолуние през май (тази година на 7-ми май), когато Слънцето преминава под знака на Майката природа – Телец, а Луната плава през вещерските води на Скорпион, светът се освобождава от старото и се трансформира. Неслучайно принц Гаутама Сидхарта постига просветление и става Буда (събуден) на пълнолуние през май. Телецът е живот, Скорпионът е смърт. Няма живот без смърт, просто помислете как телата ни се рециклират, въглеродният материал се трансформира и възстановява, мъртвите растения подхранват растящите живи и ако клетките от телата ни не умрат на определени цикли, ние също преставаме да съществуваме. Няма по-добро пълнолуние през годината, което да помогне за преодоляване на илюзии, лъжи, модели и препятствия. Така че, моля, отделете време за медитация по време на пълнолунието на 7-ми май. В този ден Лаура Дей и аз ще имаме безплатен семинар за премахване на блокажи, ще говорим за просветлението на Буда и значението на пълнолунието. Регистрирайте се ТУК, а веднага след това, Бианка Сапето ще бъде водеща на клас по Лунна йога. За да се регистрирате: ТУК
Историята за просветлението на Буда винаги ме е очаровала. Това е история с безмилостен антагонист, агенти на промяната, специална гост-звезда (планета в нашия случай), много действия и въпреки това главният герой не мърда и не казва нищо.
В последния имейл ние разгледахме живота на Гаутама Сидхарта, докато той не реши да седне под дървото Бодхи (Ficus Religiosa) и да не помръдва нито сантиметър в съзнанието си или какъвто и да е друг орган на тялото си, докато не намери причината и лек за човешко страдание. Задача, с която наистина само упорит, неподвижен земен знак като Телец, би могъл да се заеме. Неговата цел била да достигне оста Мунди, центърът на Космоса, в научно отношение, „мястото“, откъдето се излъчва Големият взрив, оста, около която се върти Вселената. Амбицията на Сидхарта била да бъде в такава тишина и неподвижност, че да може да се проектира на единственото място в творението, което няма орбита и не се движи. Симпатична магия, подобното привлича подобно. За да постигне това, той трябвало да седи, кръстосал крака, да се съсредоточи върху дъха си и да пътува без движение в сянката си, тъй като нашата тъмна страна, нашата сянка, е това, което ни държи далеч от тук и сега, от оста Мунди, като генерира разсейващи мисли, несигурност, страхове от Божествената искра в нас и други подобни психологически, духовни, интелектуални и емоционални заболявания. И тъй като името Сидхарта означава „Този, който е постигнал целта“, можем да заключим, че той е автентичен типаж „Да, аз мога!“ и затова, мисията му, макар и да изглежда невъзможна, все пак става възможна.
Един от начините за четене на историята за просветлението на Сидхарта е да я разглеждаме като метафора за това, което се случва с всички нас, след като седнем да медитираме. Това пътуване на герой или героиня е вътрешно и следователно вечно. Това се случило преди 2500 години и въпреки това се случва и сега, когато затворим очи, за да медитираме.
Под дървото
Докато Исус, добър стар огнен знак Овен, се сблъсква с вътрешния си дявол в пустинята, Сидхарта, син на майка Телец, трябвало да се справи с вътрешните си демони под буйно дърво в джунглата. Ще видите, че животните и самата Майка Природа са герои в неговия разказ.
Сидхарта сяда, поставя ръцете си (орган, свързан с Близнаци – мисли) върху бедрата (Стрелец – истина и мъдрост) и започва да диша. Не знаем колко време отнело, но се появил демонът Мара, Властелинът на егото и илюзията. Той е вътрешен антагонист. За разлика от това, което мислим за западната версия на Дявола като за Божия противник, външен изкусител (което е тежко изкривяване на библейския смисъл на Сатана), Мара е чисто психологически образ. Нашият истински антагонист винаги живее вътре в нас. Това е нещо, което е добре да запомним. Задачата на Мара е да държи Сидхарта в кошарата на статуквото. Останете със своето его, с илюзорното си чувство за себе си, отделено от другите, сами, срещу света. Обаче целта на Сидхарта е противоположна, той желае да се откаже от егото и да се превърне в едно със сътворението, тъй както псалмистът заявява „Бъди неподвижен и знай, че съм Бог“ (Псалм 46:10). Амбицията на Мара е да накара Сидхарта да се движи. Движението може да бъде физическо, емоционално, интелектуално или духовно. Мара трябвало само да отвлече вниманието на нашия герой от пътя му на тишина, като генерира дори и най-малкото движение и така той щял да спечели. Всичко, което било необходимо било да има тласък, натиск, трясък.
Първо изкушение – Хайде, танцьорки
Мара познавал Сидхарта много добре, тъй като Мара е вътре в Сиддхарта. Мара знаел, че принцът е Телец (удоволствие, чувственост) с Луна в Скорпион (страстна сексуалност). Така той изпратил трите си съблазнителни дъщери да танцуват голи пред Сидхарта с надеждата, ами… да насърчат възбудата на половия му орган и следователно, това все пак е някакво движение. Жените сред вас може да се намръщят и да кажат, че това е мизогинистка приказка, написана от мръсен старец. Не съм съгласен. Мисля, че ако Сидхарта беше гей, тогава Мара щеше да изпрати тримата си прекрасни сина да съблазнят и раздвижат принца. Няма проблем. Дъщерите се наричали Желание, Жажда и Отвращение, а чувственият им танц бил създаден, за да разсее фокуса на Сидхарта.
Ние също преминаваме през същите трудности, когато седим да медитираме. Не виждаме дъщерите или синовете на Мара, но преживяваме това, което олицетворяват. Когато Желанието танцува в ума ни, имаме такива мисли: „Медитирам, тъй като искам да бъда здрав“ или „Медитирам, защото желая изобилие“, или „Аз медитирам, защото ми казаха, че трябва“. Понякога потомството на Мара се проявява като аха-моменти в ранните етапи на медитацията „О, Боже, забравих да отговоря на имейл от моя ръководител. Трябва да стана сега, преди да забравя.“ Когато Жадният стълб танцува пред нас, изпадаме в желание. Може би копнеж да изместим позицията си. Или „Кракът ми изтръпна“ или „Чудя се колко дълго медитирам, може би това е достатъчно?“ И накрая Отвращението ни изкушава да се отдалечим от нещо, което е отвратително или отблъскващо. Това може да се прояви като несигурност, която се събужда в нас. Отвращението, както и обратното – привличането, може да ни накара да се отдалечим от нещо или да покровителстваме над него, или да искаме да избягаме от него.
Трите дъщери на Мара (като трите вещици, съдби, фурии – ангелите на Чарли) символизират триъгълника, който е свързан с кабалистичната сфера на разбирането в Дървото на живота. Сферата е свързана със Сатурн, планетата на Кармарта и владетелят на Козирог, която в картите Таро се нарича „Дяволът“. Сатурн е дисциплина, разположена в човешкото тяло в коренната чакра. Седни! Вкорени се и се заземи. Спрете да се движите и да бръмчите наоколо. Опитваме се да медитираме тук! Думата за събота на иврит е Шабат, идва от корена на ShBT, което означава да седна, да прекратя действието, което върша, и е коренът за думата Шабтай, еврейското име на планетата Сатурн, владетел и съименник на събота.
Така че не сте сами, ако чувствате, че умът ви играе трикове с вас в минутата, когато седнете да медитирате. Това дори се случи със Сидхарта. Вие сте в добра компания.
Второ изкушение – Страхът е убиецът на ума
След като секси тройката напуска сцената, имало малко затишие преди бурята. Може би хитрият Мара искал да види дали Сидхарта ще се раздвижи, мислейки, че неговият противник е изчезнал и че вече е извън гората. Но Сидхарта останал неподвижен и не се поддал на изкушението и ако всичко това беше компютърна игра, тогава той бил готов да премине на следващото ниво.
В това следващо ниво го обгражда армия от чудовища, орки, тролове, демони и зомбита. Всички те били въоръжени с лъкове и стреляли с огнени стрели точно към него. Те били изкушението на страха. Когато нещо страшно се приближи до нас, ние инстинктивно затваряме очи или бягаме. Нарича се борба или първичен инстинкт, и двете действия изискват някакво… движение. Но Мара знаел, че дори и Сиддхарта да е толкова смел, както казват и да не трепне, то отговорът на страха може да бъде също биологичен и химичен и затова по-труден за контрол: потене, повишен сърдечен ритъм, висок адреналин и т.н. Всяка от тези реакции би представлявала „движение“ и това щяло да бъде поражение за принца. Но нищо не се случило. Дишането, сърдечната честота и умът на Сидхарта останали стабилни. Армиите на чудовищата стреляли със стрели, ракети, базуки, които летели към медитиращия принц. Но още в небето, всички те се трансформирали в листенца на лотос и ордите от демони изчезнали. Мощта на цветята в реално време.
Лотосът е символ на състрадание. Мантрата на състраданието „Om Mani Padme Hum“, в превод Скъпоценности в лотоса. Това, което се случило около Сидхарта, е магията на състраданието. Стрелите представлявали страшни мисли и отрицателни емоции, които ни атакуват през цялото време и въпреки че са толкова ожесточени, колкото изглеждат, могат да се трансформират чрез дълбока медитация във венчелистчета на състраданието. Страхът не може да оцелее, когато се сблъска с безусловна любов. Това, което вероятно се е случило, е, че Сидхарта успява да изпита състрадание към всичките си вътрешни демонични мисли и несигурности. Той се сблъсква с най-големия си страх, проявен може би като загуба на бойното поле и се оказва свободен от мъките си. Всички имаме страшни мисли, притеснения, съмнения, ниска самооценка, страх за оцеляване, от смъртта, от загуба на контрол, от това да сме сами, да не останем незабелязани, да не си намерим партньор. Това са армиите от демони, които излизат при нас винаги, когато седим да медитираме, подтиквайки ни да се движим, да се размърдваме, да губим интерес и фокус. Това, което трябва да направим, е не да ги игнорираме или да се опитваме да избягваме да гледаме грозните им лица, а вместо това да ги обичаме и прегръщаме. НП 14-ти Далай Лама предложи: когато искаме да изпитваме състрадание към някого или нещо, трябва да си представим това, което се крие на заден план. Трябва да се опитаме да открием произхода на тези страхове и да ги кръстим със светената вода на състраданието и безусловната любов.
Трето изкушение – Дългът
Сидхарта напредва до последното ниво на тази светлинна игра. Сега Мара се появява, яздейки голям слон. Мара се сблъсква лично със Сидхарта. Няма повече дъщери или други идеи, сега Мара идва лично, впечатлявайки всички с пристигането си. Той нанася последния удар, единственото изкушение, когато Мара успява да накара Сидхарта да се раздвижи.
Мара си сложил най-хубавото лице, почти приятелско. Той поздравил Сидхарта за безпрецедентните му умения да не се движи. В крайна сметка той е егото на Сидхарта, така че не е чудно, че се опитвал да се хареса на егото на принца. „Но!“ Мара казва: „Знаете ли, че след като напуснахте двореца на баща си, избухна война с едно от съседните кралства. Баща ви е смъртно ранен, земите ви са опустошени, вашите любими поданици изнасилвани и изклани, всичко това, докато седите тук под дърво в духовно отстъпление и ядете банани. Пренебрегнахте дългá си като принц, като син, баща и владетел. И за какво? Казвам ви, станете, върнете се на вашия пост и спасете царството на вашите прадеди!“ Слонът застанал на два крака, сякаш да направи някакъв намек или може би да сплаши принца.
Сидхарта чул Мара силно и ясно. Той не можел да преобрази тези думи във венчелистчета или да пренебрегне истината им. И така той направил нещо, което един добър Телец винаги трябва да прави. Заземил се. Той преместил дясната си ръка, ръката на война, ръката, която носи меча, и нежно докоснал земята. В крайна сметка той е земен знак, управляван от Майката Природа. И като син на Телец, той помолил Майката Земя да му бъде свидетел. Той я извикал, повикал нейното присъствие. Той не можел да реши какво да прави, но щял да се предаде на сила, по-голяма от егото му.
Настъпила тишина за кратко, Мара се усмихнал. Той най-накрая накарал Сидхарта да се раздвижи. Играта свършила, той спечелил. Но тогава се случило нещо невероятно. Птиците замлъкнали, вятърът спрял да духа, животните се разбягали, за да се скрият, както правят по време на затъмнение. И земята отворила устата си и казала с глас от хиляди гръмове: „Свидетелствам, че това седене тук, дало от себе си живот след живот, и той вече не е тук“. Няма повече Сидхарта. Него вече го няма, послушният принц вече не е. Живот след живота си той е изпълнявал своя дълг, бил е женен, имал е деца, бил е мъж, жена, между тях, войн, лечител, учител, ученик, черно, бяло, червено, жълто. Това, което видяла Майката Земя, било само чиста светлина, а не човек, и не его на царския син Сидхарта, съпруг на съпруга и баща на две деца. Това, на което Майката Земя била свидетел, бил Буда, събуденият. И в този момент и Сиддхарта видял себе си като просветлен и стигнал до Нирвана – мястото, където ветровете на кармата не духат.
Слонът, на който Мара седял се поклонил на Буда, а Мара паднал. Слонът е част от Майката Земя и се подчинил на нея. И така принцът, чието име означава постигане на цели, наистина постигнал просветление.
Ние също имаме изкушението на дълга: как бих могъл да медитирам, когато имам чинии за миене, деца които учат от вкъщи в тази ситуация, съпруг, който се оплаква, че не правим секс, проект със срок, който изтече преди седмица. Това са всички дежурни извинения, с които се сблъскваме, когато се опитваме да седнем и да медитираме. Може би, когато изпитате изкушенията на Мара, независимо от вашия знак, трябва да се докоснете до земята и да се заземите. Майката природа нежно ще ви напомня, че всички тези задачи, представени от вашето чувство за дълг, ще можете да подготвите много по-добре, ако преди това медитирате. Доказано е от науката и от опита на мистиците по целия свят.
Честито пълнолуние!
Гал
Превод от английски език: Делян Загарьов
Ако споделяте статията, моля, добавете като източник: AWAKENING CENTER
и включете препратка към сайта ни: awakening.land
Бъдете коректни и уважавайте труда ни! Благодарим Ви!
