Разговор за щастието с Елица Великова


Визитка

Елица Великова e директор на Институт за терапия и експресивни изкуства – София, психолог и психотерапевт.  Завършила е Експресивна арт терапия в Саас – Фе, Швейцария и психология във Великобритания. Хоноруван преподавател по Арт терапия в Нов Български Университет, София и водещ на семинари, обучения и терапевтични групи. Специализирала е в широк спектър от психологически и терапевтични методи на работа, като лекуване на травми от детството, консултиране, семейна терапия, групи за себеизследване арт ритрийти. Водила е семинари в редица страни, сред които Китай, Швеция, Гърция, Турция, Русия, Литва, Мексико, Италия и др. От 2004 г. работи с възрастни, деца и двойки, като използва методите на семейната терапия, системните семейни констелации, терапия на детски травми и експресивните изкуства в индивидуална и групова терапевтична работа.

Срещата ни

За Елица Великова ми спомена общ приятел точно в момент, в който с екипа се чудехме кой да е следващият гост-експерт за интервю по една деликатна тема: темата за щастието. На пръв поглед лека, всъщност темата за щастието се оказва дълбока, мистична и изискваща знания отвъд теорията и практиката на психологията.

След като разгледах многобройните дейности, с които Елица се занимава, бях повече от сигурна, че тя е нашият специалист по темата. И само можех да се надявам да намери време, за да отговори на нашите въпроси за щастието.

Привет, Елица. Благодаря ти, че се съгласи на този разговор за щастието, въпреки натоварената ти програма. Какво изпитваш ти в момента?

Любопитство.

Каква е твоята лична формула за щастие?

Щастието е състояние на духа, не емоция. Не бива да му поставяме условия, “Ако забогатея”, “Ако имам партньор”, “Ако родя дете” и т.н. Можеш да преживяваш щастие и в катарзиса на силни емоции, в отдаването на това, което е. Приемаш случващото се, докато се опитваш да го промениш, доколкото зависи от теб.

Заедно с Аделина Кирилова подготвяте събитие, което силно ме впечатли и, четейки за него, сякаш се потопих във вана с блаженство: „Градината на тайните: разгръщане на магнетичността. Ритрийт за жени.“ Какво може да върне щастието в душата на една жена?

Насладата от собственото й тяло, да го обича и да бъде с отворени сетива, във взаимодействие с всичко присъстващо, да чувства и да преживява красота – своята и човешката. Нужно е да си върне естествеността, да се свърже с природата, със себе си. Да си напомня за съзидателната сила, която живее в тялото й. Помага, ако не се изтощава, ако отдава поне толкова грижа към себе си, колкото и към другите. Ако оставя понякога нещата да се случват, вместо да ги организира. Когато умее да се отпуска. Когато не е майка на всички. Когато успее да се забави. Да има моменти на пълно отдаване. Да си дарява повече наслада.

Щастието може да се случи само в контекста на вътрешната свобода – разграничаване от всичко, което е наложено, от предразсъдъците, възпитанието, моделите. За да сме щастливи, трябва да рискуваме да бъдем индивидуалисти, тоест повече сами.

А какви са факторите, които правят мъжете щастливи?

Щастието едва ли има полово разделение. Удовлетворението за всеки идва от постигнатата лична цел, от положеното усилие, когато за нас това има смисъл, от началото на нещо обещаващо или от края на нещо безперспективно. От решителността и смелостта да бъдем себе си. От изборa, който е в хармония с нас. Както казах, от действията и поведенията ни, които ни дават чувството за свобода.

Кога хората започват да губят радостта трайно и да се чувстват неспособни да я върнат в живота си?

Когато правят компромиси и тези компромиси се превръщат в зона на комфорт. Когато се опитват да отговорят винаги на желанията и очакванията на другите и забравят какво са искали. Когато си забраняват и си казват “Трябва” непрекъснато. Когато действат от вярването, че не заслужават, че не са толкова ценни, за да получат, когато си мислят, че не са достатъчни. Когато подхранват страховете си за бъдещето. Когато гледат назад в миналото с гняв, вина или съжаление, а не напред. Когато не могат да приемат загубата като част от живота. Когато искат да променят другите, а не себе си.

Обикновено това е и моментът, когато хората се обръщат за помощ към психолог. Как работят семейните констелации и успяват ли да върнат щастието у тези, които избират този начин на терапия?

Конкретно методът семейни констелации разглежда щастието през наследеното от предците ни. В повечето хора има една несъзнавана лоялност към поколенията преди нас да не ги “надскочим”, защото тогава ще чувстваме, че все едно не принадлежим. Когато хората преди нас са живели в бедност и лишения, в страдания или болести, ние естествено искаме да създадем повече богатство и изобилие, но може да се породи склонност да саботираме успеха си, да губим чрез различни провокирани и непреднамерени ситуации, или да не си позволяваме да се радваме на богатството си. Семейната системна терапия помага да бъде разкита подобна динамика, ако има такава, и да бъде трансформирана в сила за нещо добро.

„Всички щастливи семейства си приличат. Всяко нещастно семейство е нещастно по своему“, както гласи известната начална фраза от романа „Ана Каренина“. И все пак има ли общи външни белези, които характеризират щастливото семейство? И има ли общи фактори, типични за нещастното?

Обобщенията никога не вършат работа, но мисля, че щастливият човек е удовлетворен сам по себе си, независимо дали е сам, в двойка или като част от семейство. Любовта се проявява най-добре там, където има баланс в отношенията, правилни граници, и здравословен егоизъм, който аз определям като лична свобода. Другата дума за щастие може да бъде и мъдрост.

Наследява ли се нагласата за щастие?

Не точно, тъй като всеки идва със своята индивидуална съдба, характер и път. Но със сигурност помага, ако нашите родители са успели да постигнат свое лично и общо щастие и са ни създали усещането, че не трябва ние да им го доставяме.

Ти си арт-терапевт и преподавател по Арт-терапия в НБУ. Може ли да се каже, че изкуството и творчеството са най-прекият път до щастието?

Чрез творчеството имаш възможност да се свържеш с нещо по-голямо от теб самия, с красотата извън нашите определения за нея. Тази връзка подхранва на много дълбоко ниво, трансформира и култивира човека, подкрепя в него същите качества, които притежава самото творчество – проявява необозримото. Полетът във въображението ни дава възможност да излезем от своите дребни теми и да се отворим за по-голямата картина, стига да имаме сетивата за това.

Можеш ли да ни споделиш една арт-техника, която ще ни накара да се почувстваме по-добре скоро след като я приложим?

Да си позволиш да рисуваш онова, от което не се чувстваш добре… без филтър. И после да решиш какво да правиш с него.

Ако твой близък сега дойде в мрачно настроение при теб, какво ще е първото, което ще му кажеш или направиш, за да върнеш усмивката му?

“Държа те…”

За контакти с Елица Великова

   www.artstherapyinstitute.bg

   elitsavelikova [@] gmail.com

   0888885306

 

Източник: Медия Психология

 

Какво ни очаква през ноември според астролога Гал Сасон: Най-дългото затъмнение за века