Историята на Стивън Макдоналд. Послание за прошка и любов


На 12-ти юли, в далечната 1986 година, 29 годишният детектив Стивън Макдоналд от полицията на Ню Йорк, залавя 15-годишния тогава Джоунс, след сигнал за грабеж в Сентрал Парк. Докато убеждава младежа да върне открадното и разговаря с него, че не е правилно да краде, Джоунс вади пистолет и прострелва сериозно Макдоналд в областта на главата и врата. Въпреки, че оцелява след редица операции, Стивън остава парализиран от врата надолу за цял живот. Прикован е в инвалидна количка и постоянно е с апарат с вентилатор и помпа, които му помагат да диша. Храни се през тръба и не може да прави нищо друго самостоятелно, освен да говори. Стрелецът е заловен и осъден на 9 години затвор въпреки, че е непълнолетен.

Когато се случва инцидентът, Стивън чака дете от съпругата си Пати, която е бременна в третия месец. Младото семейство първоначално е съкрушено. Стивън споделя, че отчаянието се усилвало от безсилието му и факта, че не може да прегърне ридаещата си бременна съпруга.

Не виждах какво бъдеще мога да имам. Аз бях просто труп. Молех се, плаках. Това беше всичко, което можех да правя през осемте месеца, в които лежах в болницата. Жена ми Пати роди, а аз още бях в болничното легло. През това време получих много подкрепа. От всякакви хора – християни, католици, евреи, мюсюлмани, чернокожи, бели. Без значение от религия и раса, всички ме подкрепяха, вдъхваха ми вяра. Трябваше да се стегна, заради семейството си, ако не заради себе си. Всички ми казваха “вярвай в Бог”. На кръщенето на сина ми Конър, аз усетих Бог. Страхът изчезна. Гневът изчезна. Тогава, в църквата, пред всички обявих, че прощавам на момчето, което ме простреля. Това беше! Макар тялото ми да бе отнето, бях свободен в ума и сърцето си!“, споделя Стивън.

Макар, че остава парализиран, детектив Макдоналд продължава да служи в полицията на Ню Йорк и отказва полагащото му се предсрочно пенсиониране. Той обучава млади полицаи и ги учи да са предпазливи, но и добри дори с най-опасните престъпници. Макдоналд се превръща в посланик на прошката, доброто, говори за любов и състрадание между хората. Чрез пресата съобщава публично, че прощава на младежа, който го прострелва, като дори се опитва да уреди предсрочното му освобождаване. Полицай Макдоналд споделя: “Той беше просто едно хлапе. Едно уплашено момче. Разбирам го, не му се сърдя. Прощавам му!

Тези думи му печелят уважението на нюйоркчани, а през март 2007 година, Пати – съпругата на Стивън, е избрана за кмет на Лонг Айлънд.

Синът на Пати и Стивън – Конър, следва примера на баща си и става полицай. На снимката Конър целува баща си Стивън по време на церемонията по завършването на полицейската академия в Ню Йорк през септември 2016 година.

На 9-ти септември 1995 година, три дни, след като е освободен от затвора, стрелецът Джоунс се опитва да се свърже със Стивън, за да се срещнат лично и да му се извини. В доклада от интервюто за освобождаването си от затвора, Джоунс казва: “Детектив Стивън е моят ангел. Той ми помогна да осъзная, че пътят, по който бях поел не беше правилният. Много съжалявам, че причиних всичко това на него и на семейството му. Той е добър човек. Ако не беше той, отдавна да съм загинал в престрелка с някоя от кварталните банди. Първото, което ще направя, когато изляза оттук, е да потърся полицай Стивън и да му се извиня!

Джоунс се уговоря по телефона със Стивън, който го кани в дома си на вечеря. Докато пътува към къщата на Стивън и Пати, обаче, Джоунс претърпява катастрофа с мотор и загива на място. Двамата така и не се срещат повече след инцидента през 1986 година. Стивън и Пати, както и техният син Конър, присъстват на погребението на Джоунс.

На 10-ти януари 2017, детектив Стивън Макдоналд получава сърдечен удар и умира. Погребан е в катедралата Св. Патрик в Ню Йорк с почести. Присъстват кметът на Ню Йорк, политици, стотици полицаи и хиляди цивилни.

Синът на Стивън – Конър, моли Филип Филипс – победител в American Idol да изпълни песента Home (“Дом”) на погребението на баща му, тъй като това е била любимата му песен. Филипс веднага се съгласява.

Това е песента Home и превод на текста:

Хвани се за мен, докато вървим
Докато се спускаме по непознатия път
И въпреки, че тази вълнá ни залъгва
Просто, знай, че не си сам
Защото, аз ще превърна това място в твой дом

Не се тревожи, всичко ще се изясни
Не отдавай мислите си на демоните
Те те изпълват със страх
Неприятностите може би те дърпат надолу
Но, ако се изгубиш, помни,
че винаги можеш да бъдеш намерен

Просто знай, че не си сам
Защото, аз ще превърна това място в твой дом!

Историята, сама по себе си е забележителна, но думите на Стивън след смъртта на Джоунс, са послание към всички нас и трябва да бъдат споделяни:

Разбира се, че имам своите моменти, понякога се уморявам и отчайвам, мъчно ми е, че жена ми Пати и синът ми Конър, трябваше да преминат през това. Животът на жена ми се превърна в постоянна грижа за мен. Синът ми Конър нямаше баща, с който да играе и да се забавлява, както другите деца. Преди да бъда прострелян, вярвах че всеки има съдба, мислех си, че вярвам в Бог. Но, едва след стрелбата, осъзнах, че не съм вярвал истински. Лесно е да твърдиш, че вярваш, когато всичко в живота ти е наред. Съжалявам, че не срещнах Джоунс никога повече. Мисля, че щяхме да бъдем истински приятели. Също като мен, Джоунс остана без тяло след катастрофата, но винаги ще остане в сърцето ми. Осъзнавам, че нашата история даде много на много хора. Това, което се случи между нас, помогна не само на нас двамата, но и на много други хора. Бог направи от тази ужасна история нещо наистина красиво. Той ни учи, че не ни трябват ръце и крака, а сърце и душа, за да живеем. Той ни учи да си прощаваме, да се обичаме, да се грижим един за друг.“, разказва Стивън.

След смъртта на детектив Стивън, полицията в Ню Йорк дава ежегодно наградата “Стивън Макдоналд” за Полицай на годината.  Наградата вече носи неговото име. Тъй като Стивън е фен на отбора по хокей Ню Йорк Рейнджърс, от управата на клуба всяка година дават награда “Стивън Макдоналд” за най-добър играч за сезона.

Историята на Стивън Макдоналд е разказана в книгата “Защо да прощаваме?” на пастор Кристоф Арнолд, заедно с историята на Гордън Уилсън, който губи дъщеря си в терористичен атентат в Северна Ирландия. Гордън също разказва, че е простил на терористите и вече не изпитва гняв, не иска отмъщение, това няма да върне детето му.

Необясними съвпадения:

  • Синът на Стивън – Конър се ражда на 10-ти януари 1987. Стивън умира на 10-ти януари 2017.
  • Стивън умира 30 години след стрелбата. Конър е на 30 годишна възраст, когато баща му умира.
  • Стивън е на 29 (почти 30), когато е прострелян, става баща, когато вече е на 30 години.
  • Конър завършва полицейската академия на 9-ти септември 2016. На същата дата, 9-ти септември, но през 1995, в катастрофа загива стрелецът Джоунс.
  • Стивън умира 30 години след стрелбата. Конър завършва академията 30 години след стрелбата.
  • И най-удивителното – Стивън и стрелецът Джоунс са родени на една и съща дата – 1-ви март. Стивън е роден през 1957, а Джоунс през 1971

Делян Загарьов