“Тъга и костенурки” – емоционална изповед на Гал Сасон


Както политиците не са над закона, така и астролозите не са над планетите. И аз, както много други, бях засмукан от космическия вихър на затъмненията и ретроградните Марс и Меркурий. В микс между неизбежност и направени избори, в края на най-тежкия период за годината, и аз се озовах в сивите одежди на тъгата.

Вчера (22.08. б.а.), беше най-тежко. Докато прегръщах възглавницата, чух себе си да казвам: “О, Господи, кога тази тъга ще си отиде?”

Може би, защото в момента съм в Тел Авив, а когато съм тук, някак винаги говоря на себе си на иврит. И тогава, потъвайки в плаващите пясъци на тъгата, аз осъзнах какво е значението ѝ.

Аз съм късметлия да говоря иврит. Въпреки, че е древен език с дълбоки философски корени, той няма толкова много думи. Може би, защото точно като спящата красавица, еврейският език е спял през последните 2000 години, лексиката му е някак бедна, в сравнение с тази на английския или испанския. Това, разбира се, не е нещо лошо и може би думата “беден” не е най-точната. Тъй като иврит има по-малко думи, повече концепции и обекти имат близки корени и думи, които ги описват; те са енергийно свързани и споделят един и същ архетип от колективното съзнание. Сякаш самият език непрекъснато използва творчески асоциации, за да стигне до ядрото на смисъла на живота.

Тъга или скръб на иврит се нарича Etzev. От корена ETzV. В Библията например, източникът на еврейския език, намираме в Притча 22:10: “Благословението на Господа, той обогатява, и той не придава скръб с него”.

На иврит: Дали тъгата е само скръб? Това просто описание на състояние ли е или липса на щастие? Или има нещо по-дълбоко? Попитах себе си. И тогава разбрах, че в еврейски думите за гняв и тъга имат същия корен. Те пият от един и същ извор. От Битие 34: 7, “Синовете на Яков бяха дошли от полето веднага щом чуха за него, и хората се възмутиха и много се разгневиха.”

Хванах друга възглавница, за да я прегърна, когато осъзнах, че тъгата и гневът са свързани. Те са двете страни на една и съща монета, идват от една и съща емоционална ДНК. Гневът и тъгата са същите емоции, но текат в различни посоки. Като магистрала с две посоки на движение.

Тъжен е човек, който се ядосва на себе си. Ядосан е човек, който отказва да усети собствената си тъга. В много взаимоотношения можете да откриете тази динамика. Когато има конфликт, единият човек може да изрази гняв, а другият тъга. Колкото по-ядосан е единият човек, толкова по-тъжен е другият. И колкото по-тъжен е единият, толкова по-ядосан е другият. Понякога можем да се ядосваме на себе си, че сме тъжни или да сме тъжни за себе си, че сме ядосани. Но аз реших, че може да има още нещо, на което тъгата може да ме научи.

Придърпах още една възглавница, която да сложа между коленете си, и открих, че еврейската дума за дизайн (Ецув) също споделя същия корен като гняв и тъга. Това вече имаше смисъл. Емоциите ни определят. Животът ни е изваян от нашите чувства. Не е щастието, което ни определя, а тъгата, скръбта, гневът. Нашата способност да изпитваме щастие зависи от способността ни да изпитваме тъга. В тъгата няма нищо лошо. Ние трябва да я изпитаме напълно, за да се опознаем. Нашата първостепенна, най-силна тъга, според мистиците, е отделянето ни от светлината, от божественото, от момента, в който сме влезли в утробата на майката и сме били откъснати от Източника. Това е първата тъга и винаги ще бъде там, дебнейки в сенките, докато не умрем и не се съберем отново с Цялото, в единство.

Тъгата няма да те убие, ще те накара да растеш. Тя ще донесе креативност, дизайн, стихове, изкуство, проза и в крайна сметка, също така и любов. Депресията може да те убие, да, но не и тъгата. Една доза тъга, често, по малко, след раздяла, след лоши новини, след разочарование или след скарване с приятел, е здравословна.

Думата за нерви в еврейски също споделя същия корен като тъга, гняв и дизайн. Съобщенията, емоциите, информацията и потоците от данни преминават през невроните, които се активират от импулс. Тъгата и гневът ни активират, принуждават ни да се движим, да излъчваме, да променим и преосмислим себе си, както и нашия живот.

В Кабала е обичайно да се разглежда една дума и да се търсят скрити послания в буквите, от които е съставена или в корените ѝ. Думата за тъга, Етцев, е съставена от три букви, като повечето от корените на иврит: – Айн, Цадик, Бейт.

Буквата Айн означава “око” на иврит. Тъгата идва, когато отворим очите си и открием нещо, което може да е било скрито. Получили сме прозрение, нещо, което сме потискали да излезе на светло. Втората буква, Цадик, означава “светец”. Състраданието и алтруизма, които са свойства на светците, идват, когато можем да почувстваме болката и тъгата на другите хора. Последната буква, Бейт, означава “дом”. Тъгата най-накрая ни води обратно у дома, към истинското ни Аз. И там изгаря в горещото сърце.

Когато открием своя дом, когато преживеем момент на единство, когато се върнем към чувството, че сме едно с божественото, то тогава тъгата се разтваря. Тъгата преминава, само когато най-накрая успеем да изпитаме момент на свързване. Това може да стане чрез свързване с човек, интимен партньор или чрез изкуство, медитация, танц, йога, тичане или каквото ви помага да се включите в потока на единството.

Първите две букви на думата тъга са думата Етц, което на иврит означава “дървото на живота.” Тъгата е основата на дървото на живота. Дървото, като тъга, израства от мрака на дълбоката земя, докато клоните му се стремят нагоре към слънцето и светлината. Колкото по-дълбоко отиваме, толкова по-високо можем да достигнем. Последните две букви на думите тъга, гняв, дизайн и нерви са Тзав, което означава костенурка. Да, най-накрая тъгата излиза, но с бързината на костенурката. Бавно, много бавно, но все пак се отдалечава…

И така, най-накрая, след като прегърнах три възглавници и една завивка, видях как костенурката ходи бавно, имайки цялото време на света, спирайки да яде трева, да си прави слънчеви бани, да се огледа наоколо и да продължи похода на тъгата около дървото по пътя към дома.

Благодаря, че отделихте време да прочетете това.

След 5 дни (28.08. б.а.), Марс обръща отново напред след период на ретроградност и костенурката ще ходи по-бързо. Поне се надявам…

Гал

Превод: Делян Загарьов