Оплакването и осъждането – саботаж към самите нас


Complaining-Judging

Как да спрем да се оплакваме?
И защо, това да се оплакваме и да осъждаме другите, съсипва живота ни?

Случва се на всеки да има тежък ден, седмица, месец, дори година… и да се оплаче на някого. Но, има и случаи, в които хора буквално засядат и буксуват на едно място с години, защото непрестанно се оплакват от нещо. От някого. Или от всичко и всички. Но, какво всъщност правим, когато се оплакваме?

Вече всички добре знаем, че нашите мисли и думите, които изричаме имат огромна сила. Моментът, в който кажем нещо на глас, каквито и да са думите ни – те отекват във Вселената и тя започва да реализира, т.е. да материализира казаното от нас.

С мислите ни е същото. Мислите ни се движат по-бързо от светлината. Така че, ако някой е безработен и постоянно повтаря на другите “Нямам работа”, “Не мога да си намеря работа”, (най-крайните хора дори казват неща от сорта на “Никога няма да си намеря работа”), то този човек вече е избрал да няма работа.

Ще кажем, но той/тя усилено търси работа, как така е “избрал” да няма работа? Избира го с мислите и думите си. Макар и подсъзнателно. Вселената е интелигентна, но тя не изпитва емоции, не разпознава чувствата. За нея няма правилно и грешно. Тя просто “чува” думите ни, “улавя” вибрациите на мислите ни, и тъй като уважава свободната воля на всеки от нас – Тя създава това, което сме поискали. Дори съзнателно да вярваме че искаме точно обратното, с подсъзнанието си, т.е. НЕсъзнателно, ние избираме провала, неуспеха.

Логично, ние мрънкаме и се оплакваме за нещата, които отсъстват от живота ни. Без значение дали това са хора, преживявания и/или вещи. Ние се оплакваме че ги няма. Но, какво всъщност се случва… Когато нямаме нещо в живота си, ние се оплакваме от това, че го нямаме, заявяваме липса. А, процесът на оплакване (мърморене) отдалечава желаното от нас още повече. Накрая се озоваваме в порочен кръг, в който преследваме нещо и колкото по-бързо го гоним, толкова повече то се отдалечава от нас.

Това, което бихме могли да направим като първа стъпка, е всеки път когато се оплачем, веднага да “анулираме негативната си поръчка до Вселената” като ѝ кажем “Отричам се от последните си думи/мисли! Не ги материализирай!” Повярвайте, работи. Ще го усетите във времето.

Ако все пак, забравим да “анулираме” някоя неизгодна за нас “поръчка”, която сме направили до Вселената през деня, можем вечер, преди лягане, да благодарим на Вселената за всичко, което прави за нас и да я помолим самата Тя автоматично да “изтрие” от “нейната база данни” всички онези негативни мисли и думи, които сме си помислили или изрекли, независимо за какво се отнасят те – дали за вещи, преживявания или други хора.

Когато заявяваме положителните неща, които искаме и “отказваме” негативните,
които привличаме с мислите и думите си, Вселената много по-бързо ще изпълни поръчката ни.

Другото, което ни вреди и ни пречи да имаме и получаваме това, което наистина искаме, е когато осъждаме другите. Всеки ден, понякога многократно се изказваме за някого с думите “Ти не биваше да постъпваш така!”, “Ти трябва да направиш това!” или просто вътрешно осъждаме с “Виж го пък този, какъв е!”. За да получаваме поръчките си от Вселената, трябва да уважаваме свободната воля на другите, да сме търпеливи и да се доверим на Божествения План (може да не получим желаното от нас на момента, точно сега, а в по-подходящ момент), да уважаваме договорите на Душите, които понягога са избрали да преживят нещо различно, от това което ние искаме, и т.н.

Единственото, което можем да контролираме в живота си,
е желанието ни да контролираме живота си и останалите.

Объркващо е, затова ще го напишем пак.
Единственото, което можем да контролираме в живота си,
е желанието ни да контролираме живота си и останалите.

Ние не контролираме нищо и никого, освен нашите собствени желания, мисли, думи и действия. Нямаме право да водим някого по път, различен от този,
който той или тя сам е избрал/а.

Можем да контролираме само нашите желания и мислите, думите и действията,
които правим за тяхното постигане.

Ако искаме някой да се държи по определен начин – да се грижи повече за себе си или пък да ни обича, можем само да се помолим за него/нея, така че да се случи най-доброто за всички в конкретната ситуация. Това, разбира се, не означава, че този човек ще направи това, което искаме или очакваме. Означава единствено, че всичко което ще се случва, ще се случи по възможно най-хармоничния за всички начин.

Трудно е! Да, така е. Но, трябва да поемем контрол над себе си, за да спрем да опитваме да контролираме живота. Трябва да спрем да се оплакваме и да осъждаме другите! В противен случай, ние просто саботираме себе си.

“Не всеки ден е хубав. Но, има нещо хубаво във всеки един ден!”